България отказа да подпише Климатичния закон на ЕС
Съветът на Европейски Съюз прие на първо четене на 28 юни европейския закон за климата. Брюксел се ангажира да помогне на националните стопански системи в изработването на индикативните пътни карти за реализиране на амбициозната цел - понижаване на нездравословните излъчвания с 55% до 2030 година. Проблемът е, че сега тези положителни планове наподобяват мъчно постижими, изключително за " своенравни " страни като България. Така че, в случай че желаеме да се качим на " зеления " европейски експрес, ще ни се наложи да направи радикални промени в икономическата си политика. Сами, непринудено и в трагично къси сроков е.
България е единствената страна членка на Общността, която на 28 юни не поддържа Климатичния закон на Европейски Съюз - главният юридически акт на Европейския зелен пакт. С него се подвига летвата на преследваната до момента цел: до 2030 година количеството на нездравословните излъчвания в атмосферата да бъдат понижени не с 40%, а минимум с 55 на 100.
Според климатолозите стъпката е вярна, само че незадоволителна за безпроблемното осъществяване на уговорките, поети от Европейски Съюз по Парижкото съглашение. Очакванията са, че Европейският съюз " непринудено " ще си наложи по-високи цели, примерно - ограничение на нездравословните излъчвания до 2030 година с 65 %. Аргументите не подлежат на никакви обструкции: от година на година разноските за компенсиране на вредите от естествените аномалии, бедствия и стихии стават все по-големи, а приходите от хранително-вкусовата индустрия - все по-несигурни.
Гласуването на България с " Въздържал се "
несъмнено показва някакво геройство
по адрес на съглашението сред Европарламента и страните членки. То бе реализирано през април и направи пожелателната междинна цел - понижаване на нездравословните излъчвания с 55% до 2030 година - наложителна. Проблемът е, че тази демонстрация на " геройство " е леко странна, първо - тъй като е закъсняла, второ - тъй като чакаме от Брюксел цялостен чувал със " зелени " милиони, и трето - тъй като сме длъжни да осъществим груповото решение, без значение от това дали ни харесва.
Българският проект за възобновяване и резистентност към момента е в развой на правене и би трябвало да бъде показан в Европейска комисия през юли. " Средствата по проекта не са застрашени и най-вероятно тази година ще получим 13% префинансиране от Механизма за възобновяване и резистентност – към 1.6 милиарда лева ", увери вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов на 15 юни.
Днес обаче обстановката е леко по-друга. За да бъде отговори на " зелените " условия на Брюксел, България ще би трябвало незабавно да ремонтира наследените от предходното ръководство планови оферти. Те се отнасят до Програмата за икономическа промяна, Програмата за енергийна успеваемост на сградния фонд и Програмата за финансиране на сила посредством създаване на фотоволтаични и слънчеви системи в еднофамилни здания. Целта на този ремонт е повишение на успеваемостта и внезапно усъвършенстване на разноските.
Вторият европейски " морков ", който би трябвало да ни накара съществено да се замислим
най-малко за бъдещето на въглищните централи и дизеловите коли
са парите, които Брюксел ще ни отпусне по Фонда за обективен преход - минимум 1 милиарда лв.!
Според доклад на WWF, оповестен на 29 юни, трите " въглищарски " общини - Перник, Бобов дол и Стара Загора, се намират в преломен миг от своето икономическо и обществено развиване. Постепенното понижаване на индустриалния рандеман на въглища и производството на електрическа енергия от тях, предшестващо фактическото им прекъсване, изправя страната пред значими и бързи решения.
Прогнозите сочат, че преструктурирането на мощностите за произвеждане на сила от въглища в тези райони ще провокира освобождение на хиляди служащи. Ще пострада бизнеса и на стотици дребни и междинни предприятия, доставящи най-различни услуги по веригата. А това ще докара до внезапно понижаване на данъчните доходи и постъпленията в социално- и здравноосигурителните системи в тези райони.
По последни данни, в секторите " Добив на енергийни артикули " и " Производство на електрическа енергия " на територията на Перник, Бобов дол и Стара Загора работят към 15 000 души. За никого не е загадка какво ги чака. Въпросът е дали и страната е наясно, че
времето за тяхното пълноценно пренасочване
към други сфери на енергетиката или за цялостната им преквалификация,
става все по-малко и по-малко?
На 14 юли Европейската комисия ще показа оферти за промени в 12 политики, посредством които постигането на климатичните цели ще стане допустимо. Става дума главно за модернизиране на индустрията, енергетиката, превоза и жилищното строителство. Предложенията ще включват промени на въглеродния пазар на Европейски Съюз, по-строги стандарти за CO2 за нови коли и по-амбициозни цели за възобновима сила.
Законът за климата планува още Брюксел да сътвори самостоятелен експертен орган, който да съветва политиките в региона на климата и Механизъм за пресмятане на общите излъчвания, които Европейски Съюз ще има право да създаде сред 2030 и 2050 година. А Механизмът за промяна за въглеродните излъчвания на границата е умислен да сътвори тласъци за развиване на по-чист бизнес. Една от " хватките " е внезапно повишаване на стоките, внасяни от страни с по-ниски индустриални стандарти.
В интерес на истината, предишното лято България не беше сама в окопа на " зелените " скептици. А водачите отложиха приемането на окончателното " климатично " решение поради
терзанията на страните членки от Източна Европа,
измежду които Полша, Чехия и България. Тогава чешкият министър председател Андрей Бабиш съобщи, че понижаване на излъчванията приблизително с 55% е постижима цел за развитите стопански системи, не и за Чехия. А Бойко Борисов съобщи, че по предварителни оценки България може да си разреши редуциране на парниковите излъчвания до 40%, само че единствено с финансовата помощ на Брюксел - поради тежкия колапс на минната индустрия.
В началото на тази година стана ясно, че " зелените " терзания не са патент единствено на източноевропейските водачи. През април ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разгласи, че схемата за търговия с излъчвания в Европейски Съюз може да бъде разширена и да обхване автомобилния бранш и постройките.
Според френският евродепутат Паскал Канфен, това желание е " политическо самоубийство “ и ще провокира такива обществени безредици, че митингите на “Жълтите жилетки “ през 2018 година ще са като детска игра. Той предизвести, че тази мярка ще засегне по-бедните хора от всички страни в Общността, които ще бъдат натоварени с спомагателен " налог " поради бензиновите или дизеловите си коли. Сериозно ще пострадат и така наречен елементарни семейства, които мъчно ще намерят спомагателни средства, с цел да обзаведат жилищата си със слънчеви панели, климатици, газови котли, термопомпи и т.н.
България е единствената страна членка на Общността, която на 28 юни не поддържа Климатичния закон на Европейски Съюз - главният юридически акт на Европейския зелен пакт. С него се подвига летвата на преследваната до момента цел: до 2030 година количеството на нездравословните излъчвания в атмосферата да бъдат понижени не с 40%, а минимум с 55 на 100.
Според климатолозите стъпката е вярна, само че незадоволителна за безпроблемното осъществяване на уговорките, поети от Европейски Съюз по Парижкото съглашение. Очакванията са, че Европейският съюз " непринудено " ще си наложи по-високи цели, примерно - ограничение на нездравословните излъчвания до 2030 година с 65 %. Аргументите не подлежат на никакви обструкции: от година на година разноските за компенсиране на вредите от естествените аномалии, бедствия и стихии стават все по-големи, а приходите от хранително-вкусовата индустрия - все по-несигурни.
Гласуването на България с " Въздържал се "
несъмнено показва някакво геройство
по адрес на съглашението сред Европарламента и страните членки. То бе реализирано през април и направи пожелателната междинна цел - понижаване на нездравословните излъчвания с 55% до 2030 година - наложителна. Проблемът е, че тази демонстрация на " геройство " е леко странна, първо - тъй като е закъсняла, второ - тъй като чакаме от Брюксел цялостен чувал със " зелени " милиони, и трето - тъй като сме длъжни да осъществим груповото решение, без значение от това дали ни харесва.
Българският проект за възобновяване и резистентност към момента е в развой на правене и би трябвало да бъде показан в Европейска комисия през юли. " Средствата по проекта не са застрашени и най-вероятно тази година ще получим 13% префинансиране от Механизма за възобновяване и резистентност – към 1.6 милиарда лева ", увери вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов на 15 юни.
Днес обаче обстановката е леко по-друга. За да бъде отговори на " зелените " условия на Брюксел, България ще би трябвало незабавно да ремонтира наследените от предходното ръководство планови оферти. Те се отнасят до Програмата за икономическа промяна, Програмата за енергийна успеваемост на сградния фонд и Програмата за финансиране на сила посредством създаване на фотоволтаични и слънчеви системи в еднофамилни здания. Целта на този ремонт е повишение на успеваемостта и внезапно усъвършенстване на разноските.
Вторият европейски " морков ", който би трябвало да ни накара съществено да се замислим
най-малко за бъдещето на въглищните централи и дизеловите коли
са парите, които Брюксел ще ни отпусне по Фонда за обективен преход - минимум 1 милиарда лв.!
Според доклад на WWF, оповестен на 29 юни, трите " въглищарски " общини - Перник, Бобов дол и Стара Загора, се намират в преломен миг от своето икономическо и обществено развиване. Постепенното понижаване на индустриалния рандеман на въглища и производството на електрическа енергия от тях, предшестващо фактическото им прекъсване, изправя страната пред значими и бързи решения.
Прогнозите сочат, че преструктурирането на мощностите за произвеждане на сила от въглища в тези райони ще провокира освобождение на хиляди служащи. Ще пострада бизнеса и на стотици дребни и междинни предприятия, доставящи най-различни услуги по веригата. А това ще докара до внезапно понижаване на данъчните доходи и постъпленията в социално- и здравноосигурителните системи в тези райони.
По последни данни, в секторите " Добив на енергийни артикули " и " Производство на електрическа енергия " на територията на Перник, Бобов дол и Стара Загора работят към 15 000 души. За никого не е загадка какво ги чака. Въпросът е дали и страната е наясно, че
времето за тяхното пълноценно пренасочване
към други сфери на енергетиката или за цялостната им преквалификация,
става все по-малко и по-малко?
На 14 юли Европейската комисия ще показа оферти за промени в 12 политики, посредством които постигането на климатичните цели ще стане допустимо. Става дума главно за модернизиране на индустрията, енергетиката, превоза и жилищното строителство. Предложенията ще включват промени на въглеродния пазар на Европейски Съюз, по-строги стандарти за CO2 за нови коли и по-амбициозни цели за възобновима сила.
Законът за климата планува още Брюксел да сътвори самостоятелен експертен орган, който да съветва политиките в региона на климата и Механизъм за пресмятане на общите излъчвания, които Европейски Съюз ще има право да създаде сред 2030 и 2050 година. А Механизмът за промяна за въглеродните излъчвания на границата е умислен да сътвори тласъци за развиване на по-чист бизнес. Една от " хватките " е внезапно повишаване на стоките, внасяни от страни с по-ниски индустриални стандарти.
В интерес на истината, предишното лято България не беше сама в окопа на " зелените " скептици. А водачите отложиха приемането на окончателното " климатично " решение поради
терзанията на страните членки от Източна Европа,
измежду които Полша, Чехия и България. Тогава чешкият министър председател Андрей Бабиш съобщи, че понижаване на излъчванията приблизително с 55% е постижима цел за развитите стопански системи, не и за Чехия. А Бойко Борисов съобщи, че по предварителни оценки България може да си разреши редуциране на парниковите излъчвания до 40%, само че единствено с финансовата помощ на Брюксел - поради тежкия колапс на минната индустрия.
В началото на тази година стана ясно, че " зелените " терзания не са патент единствено на източноевропейските водачи. През април ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разгласи, че схемата за търговия с излъчвания в Европейски Съюз може да бъде разширена и да обхване автомобилния бранш и постройките.
Според френският евродепутат Паскал Канфен, това желание е " политическо самоубийство “ и ще провокира такива обществени безредици, че митингите на “Жълтите жилетки “ през 2018 година ще са като детска игра. Той предизвести, че тази мярка ще засегне по-бедните хора от всички страни в Общността, които ще бъдат натоварени с спомагателен " налог " поради бензиновите или дизеловите си коли. Сериозно ще пострадат и така наречен елементарни семейства, които мъчно ще намерят спомагателни средства, с цел да обзаведат жилищата си със слънчеви панели, климатици, газови котли, термопомпи и т.н.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ